Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр.Първомай, 24.10.2008 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и осма година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря ТаняПетрова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 120 по описа за 2006 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на осн. чл. 97, ал. 1от ГПК.

Ищците Г.Д.П., с ЕГН **********,***„И. Вазов”, № 18 и Д.Д.Р., с ЕГН **********,*** молят да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на празно дворно място от 810 кв. м., съставляващо УПИ ХІV-1053, в кв. 84 по плана на с. Градина, община Първомай и на празно дворно място от 880 кв. м., съставляващо УПИ ХV-1053 по плана на същото село, при права по 1/8 идеална част от описаните имоти, на основание наследство от общия наследодател Р. Д. М., починал на 13.03.1953 г., който е бил собственик на процесните имоти на основание покупко-продажба през 1925 година и давностно владение повече от 20 години, което е установено с решение по гр. д. № 4/1999 г. на РС Първомай. Претендират да им се присъдят разноските, които са направили по делото.

Ответникът Р.П.Д., с ЕГН **********,*** не признава иска и моли да бъде отхвърлен, тъй като съдът по гр. д. № 4/99 г. е признал всички ответници за собственици както на тези два имота, така и на други, като произтичащи от наследството на  Р. Д. М..

Ответника З.С.Д., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Даскалов, изразява становище за недопустимуст на иска, поради наличие на сила на пресъдено нещо, след като с решение по гр. д. № 4/99 г. РС Първомай единствено ответниците са признати за собственици на процесните имоти и други такива, като произтичащи от наследството на Р. Д. М..

Останалите ответници И.Т.И., с ЕГН **********,***, Т.И.Б., с ЕГН **********,***, З.Р.В., с ЕГН **********, ул.*** № 6 и Д.П.Д., с ЕГН **********, ул.*** № 20,ет. 7, ап. 21 не изразяват становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 188 от ГПК /отм./ във вр. с параграф 2 от ПЗР на ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:

Искът е установителен за право на собственост върху недвижим имот. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на правен интерес от търсената защита. Ищците твърдят, че ползват имотите, съответно на наследствените си права, поради което и съдът счита, че искът е допустим. Доколкото всички ответници по делото се легитимират като собственици на процесните имоти с цитираното решение на РС Първомай, то, независимо, че част от тях не се явяват по делото и не оспорват исковата молба, то съдът счита, че е налице правен интерес от търсената защита спрямо всички ответници.

Доколкото не са били конституирани като страни и не е налице участие на ищците в приложеното по делото производство по отношение на спорните имоти, то не е налице и сила на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 4/99 г. по описа на РС Първомай. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал.1 от ГПК /отм./, влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници, всички съдилища и учреждения в РБ. Тази норма определя субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, а ищците по настоящото производство не са от кръга на тези лица.

От представеното удостоверение за наследници № 150/27.03.2006 г., на община Първомай, кметство с. Градина, представено по настоящото дело, е видно, че ищците са наследници на Р.Д.М., чрез баща си Д.Р.Д.. Това обстоятелство не се оспорва и от ответниците. Като такива, те са универсални правоприемници на Р.Д.М., наред с останалите ногови наследници и се ползват от всички привилегии, права и задължения, произтичащи от неговото наследство.

По приложеното гражданско дело № 4/1999 година е установено безспорно, спрямо МРРБ, като представител на Държавата и Община Първомай, че Р. Джачев Митев е бил собственик на следните имоти: УПИ VІ-779, в кв. 61, УПИ VІІ-779, в кв. 61, УПИ ІІ-1058, в кв. 84, УПИ ХІІІ-1051, кв. 84, УПИ ХІV-1053, кв. 84 и УПИ ХV-1053, кв. 84 по плана на с. Градина Община Първомай, тъй като от преди 1920 г. и в следващите години той ги е владял, постоянно и необезпокоявано, а след него и наследниците му, като неправилно през 1972-1978 г. тези имоти са били одържавени на осн. чл. 6 от Наредбата за държавните имоти. С решение № 31/10.04.2002 г. РС Първомай е уважил иска и осъдил Държавата да предаде собствеността и отстъпи владението на горните имоти. След Р.Д.М. е притежавал наред с другите си имоти и УПИ ХІV-1053 и УПИ ХV-1053 в кв. 84 и това е признато по отношение на другите наследници, то и ищците следва да бъдат признати наред с тях за съсобственици върху тези два конкретни имота, тъй като, въпреки наличието на доказателствена тежест на ответниците по делото, по никакъв начин не е установено в настоящото производство, че ответниците са придобили собствеността, на основание давностно владение, насочено и срещу ищците и упражнявано и демонстрирано срещу тези наследници на общия наследодател, от който всички черпят права. За това, след като съдът зачете решението по гражданско дело № 4/99 г. на РС Първомай, приложено като доказателство по настоящото, ползвайки се от диспозитива на решението, което съгласно ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС „е източник на силата на присъдено нещо”, следва да приеме за установено, че Р.Д.М. е бил собственик на процесните имоти.

Установено е и основанието, на което общият наследодател е бил собственик на процесните имоти – договор за покупко-продажба, на основание който са били заплатени с приложената по гражданско дело № 4/99 година на РС Първомай, квитанция, след което са били владяни безспорно, непрекъснато и необезпокоявано от 1925 година, до 1972-1978 година, когато са актувани като държавни, без обаче да е проведена процедура по отчуждаването им. Това е и твърдяното основание от ищците, за собственост на процесните имоти, на общия наследодател на страните, което е заявено пред ОС Пловдив, във въззивното производство по повод обжалване на обезсиленото решение на първоинстанционния съд по делото.

От събраните по делото доказателства е видно, че ищците са стопанисвали процесните имоти като ги обработвали, плащали им данъците, без да бъдат обезспокоявани от другите наследници. С това са демонстрирали както правото си на наследници, така и че са приели наследството на своя праводател, до момента когато са поискали доброволно да си уредят отношенията, но по независещи от тях причини това не е станало. Опитите им за това с останалите наследници т. е. ответниците са останали неуспешни.

За това съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи изцяло.

Ищците претендират присъждане на разноските, които са направили по делото. Такива им се полагат от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, съразмерно с уважената част от иска. Искът е уважен изцяло, поради което следва да им се присъди пълния размер, а той е 210 лв.

Ето защо, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.И., с ЕГН **********,***, Т.И.Б., с ЕГН **********,***, З.Р.В., с ЕГН **********,ул***, № 6, Д.П.Д., с ЕГН **********,ул.*** № 20,ет. 7, ап. 21, З.С.Д., с ЕГН **********,*** и Р.П.Д., с ЕГН **********,***, че Г.Д.П., с ЕГН **********, ул.*** № 18 и Д.Д.Р., с ЕГН **********,***, са съсобственици на празно дворно място от 810 кв. м., съставляващо УПИ ХІV-1053, в кв. 84 по плана на с. Градина, община Първомай и на празно дворно място от 880 кв. м., съставляващо УПИ ХV-1053 по плана на същото село, при квоти от по 1/8 идеална част, като наследници на Р.Д.М., починал на 13.03.1953 г., собственик на основание покупко-продажба и давностно владение от 1925 година до 1972 година.

ОСЪЖДА И.Т.И., с ЕГН **********,***, Т.И.Б., с ЕГН **********,***, З.Р.В., с ЕГН **********, ул.***, № 6, Д.П.Д., с ЕГН **********, ул.*** № 20,ет. 7, ап. 21, З.С.Д., с ЕГН **********,*** и Р.П.Д., с ЕГН **********,***, да заплатян на Г.Д.П., с ЕГН **********, ул.***, № 18 и Д.Д.Р., с ЕГН **********,***, сумата от 210 лева, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                                                                    Районен съдия: /п/

           ЕК/ВК